Първи впечатления от остров Бали – част 1
След пристигането на острова, ни трябваха 3 дни, за да се възстановим и да свикнем с часовата разлика. Не е голяма в сравнение с България, но не е и малка – +5 часа.
Климатът, разбира се, е тропичен и като излязохме от летището в Денпасар с дебелите якета, хората ни гледаха странно (вечерта в 21:00 в столицата на Бали беше 28 градуса). Веднага след летището шофьорът ни попита дали ще вечеряме – отговорихме му положително. Каза ни, че знае подходящо място и ни закара на брега на Индийския океан на Jimbaran – плаж с много традиционни заведения за хранене за което ще разкажем по-нататък.
Стаята за гости, в която отседнахме след предварителна резервация, се оказа точно това, което очаквахме, че и повече. Голяма спалня, гардеробче, телевизор с кабелна телевизия, шкафче, самостоятелна баня с топла вода. Да знаете, че топлата вода по такива места е лукс. Не защото е много скъпа, а защото няма много смисъл от нея. Водата от чешмата е между студена и хладка и е чудесна за къпане. Ако искате да изстудите нещо на мивката под течаща вода, няма да успеете. 🙂
Хората, които работят тук, са много добри. Едно от момчетата говори английски малко (колкото и аз), така че се разбираме прекрасно. :). Наемът за стаята е 170 долара за един месец. Няма включени закуски и изчистването на стаите е един път седмично. Прането на дрехи е или собственоръчно, или в обществена пералня – за 1 кг пране плащате 6000 рупии (около 80 стотинки).
Хората в Кута, Бали, са много дружелюбни и усмихнати. Квартирата ни в Кута е в покрайнините на града, уличките са много тесни (по някои от тях трудно се разминават автомобил и малко моторче) и макар че няма улично осветление, вечерта обстановката е спокойна. Както навсякъде, така и тук големите хранителни вериги за бързо хранене имат клонове, но ние сме свикнали да пробваме местна храна на местата, на които ходим. Почти всяка вечер излизаме около 22:00 или за вечеря навън, или да разузнаем наоколо, или просто да се насладим на хората и колорита на страната.
Уличките са тъмни, осветлението е само от фаровете на колите, мотопедите и от прозорците на къщите, само ние сме различни в поне от 500 метра радиус от мястото, където живеем, и това разбира се, не пречи всеки втори да ти каже здравей, всеки трети да ти се усмихне, а всеки десети да те заговори, макар и на развален английски. Хората ни питат къде сме отседнали, харесва ли ни Бали, за колко време сме тук, запознаваме се с тях (имената са малко странни, но след многобройно повтаряне и смях с глас ги научаваме).
Мисля, че хората тук са родени на моторчета. Като започнем от бебета още (майките карат бебетата си на моторчета във всевъзможни пози), преминем през малките деца (на 8-10 години вече карат мотопеди, макар че нямат книжки), юношите, хората от 20-50 г., и стигнем до хората в напреднала възраст (50-80 години) – всички те карат мотопеди.
Свикват с движението (което е отляво) и почти не слизат от моторчетата. Проблемът със зареждането е решен кардинално – можеш да си купиш бензин от кварталната бакалия в шише от водка Абсолют. :). Дори да не е в бакалията, има много на често (максимум през всеки 500 м) хора, които продават бензин.
Спирате с моторчето до него, изважда фунията, налива ви в резервоара, плащате му 8000 рупии (около 50-60 цента) и всичко е отлично. А това са кадри от движението по улиците на Кута, Бали. Хората почти постоянно използват клаксон – преди да изпреварят, преди да навлязат в кръстовище, когато сменят светлините от къси на дълги, когато те поздравяват и дори когато те псуват 🙂 .
