Първи впечатления от остров Бали – част 2
Някои от къщите имат много интересни огради или по-точно казано – интересни охранителни огради. В момента, в който е направен зидът, след последния ред тухли се поставя някаква смес – предполагам, че е пясък и цимент (която след стягането й става много здрава) и в нея се поставят натрошени стъкла или остри и средно големи парчета натрошен порцелан). След като се втвърди всичко, оградата висока от 1,80 до 2,50 м отгоре има множество остри, дебели и здравохванати парчета стъкло и порцелан. Прескачането дори с дебели дрехи е немислимо. Тази специална охранителна ограда я има на по-красивите и скъпи къщи.
Балийците са изключително вярващ народ. Винаги пред всяка къща задължително по един път на ден – сутринта (а пред някои къщи и вечер) местните слагат дарове за боговете. Това са малки специално направени кутийки, в които има пресни цветя, лакомства, ориз, ароматни пръчици (които ако излезете рано сутрин, виждате как са запалени и във въздуха се носят различни аромати) и понякога по една цигара.
Чудех се дали боговете пушат, но щом голяма част от балийците пушат, явно си мислят, че и боговете пушат. Пред храмовете и по-заможните къщи има специални места за поставяне на тези дарове – каменни статуи с място вътре в тях за даровете за боговете.
На много места има магазини за мобилни телефони и за сим-карти. В кварталното магазинче за GSM апарати и услуги са събрани М-тел, Теленор и Виваком в едно :).
Телефон може да ти ремонтират, карта можеш да си купиш или нов телефон. На третия ден си закупих сим-карта за 150 000 рупии (около 11 долара) с предплатена програма. Номерът е индонезийски и макар че телефонът, който имам, е с нано сим карта, продавачът веднага извади една машинка и отряза картата колкото е необходимо. Програмата е 2,5 GB интернет, и 150 минути към всички номера в Индонезия, което за един турист е прекрасна оферта. След като пробвах сим-картата и видях, че работи, я платих. Предварително договорката беше такава, че ако не работи, няма да я купя.
За любителите на лютивото уличната храна и голяма част от храната в ресторантите ще им се стори прекрасна. Винаги в менюто има ориз и поне едно парче месо. Оризът винаги е просто сварен – без сол, черен пипер или други подправки – обикновен ориз. Месото почти винаги е пилешко и на доста места има и вътрешности – сърца, воденички, дроб (винаги са печени на шишчета), но почти винаги после са полети с лют сос.
Като допълнение те питат дали искаш допълнително паста от ситно смлени люти чушки (ако евентуално не ти е достатъчно лютиво). Има няколко соса, с които може да се полее оризът или пилешкото, в които има къри или канела. Пилешкото е истинско, малко жилаво, но без консерванти. Хляб, разбира се, няма. В хранителните вериги има хляб за сандвичи, който е много лек и тук не го използват изобщо.
