Незабравимо пътуване и ходене по нервите
След това той ни закара в магазин за саронги и други индонезийски традиционни облекла. Навсякъде имаше табели да не се снима и да не се пуши вътре, затова нямаме снимки от там, но кое ни направи най-силно впечатление ли? Още с влизането и тук се поздравиха с продавачките, кимнаха си, усмихнаха се един на друг и ни заведе в един ъгъл на магазина. Наистина нещата бяха изключителни качествени.
Индонезийка носи изпрани дрехи в кош на главата си
Взе 2 или 3 различни и започна да ги увива на мен и на приятелката ми. Бяха кое от кое по-хубави, но след многократно задаваните въпроси от наша страна колко струва, на третия път отговори, че може да се плати и с кредитна карта.
Тук приемали всичко, а в голяма част от храмовете в Индонезия без саронг няма да ни пуснат. Каза ни, че нещата си имат гаранция и ако нещо стане, можем да ги върнем (предварително знаеше откъде сме и колко ще останем на острова. Предполагам, че на всеки му е ясно, че няма нормален човек, който да пропътува 14 000 км заради един дефект в плата ;)). След многократно задаване на въпроса колко струва, ни показа цената с едни малки цифрички – от 700 000 до 1 000 000 рупии а това са 60-80 долара за едно парче памучен плат метър на метър и половина. Ако и двамата вземем по един, а и отгоре по едни като ризи и едни специални колани от плат, сумата за двамата няма да бъде по-малко от 250-300 долара. Имайте предвид, че това са много пари за Бали – тук средната работна заплата е около 100-150 долара на месец.
Замислен балиец се чуди какво да прави
Отказахме му категорично и поне пет пъти казахме, че сме „бюджетни пътешественици“. След като разбра, че няма да си купим, толкова тъжно ни погледна… и ни заведе в другия край на магазина. Там цените бяха малко по-нормални – от 150 000 – 200 000 рупии (12-16 долара), но пак му отказахме, като му казахме, че нямаме толкова пари в нас (имахме, но никой не обича да го правят на глупав) и си излязохме. Трябваше да снимам изражението на лицето му като излязохме от магазина – щеше да спечели награда за най-тъжна физиономия. Личеше си, че се е ядосал.
Когато тръгнахме в началото, пусна музика в колата, затвори стъклата и пусна климатика, говорихме си (сутринта в 8 и 30 е около 29 градуса) и пътуването наистина беше приятно. След като излязохме от магазина обаче, нито климатик, нито музика, даже замълча и прозорците отвори. По обяд температурите се покачват осезаемо. Минавахме през много хубави и интересни места и в момента, в който извадя апарата да снимам, нарочно настъпваше газта само и само да не мога да снимам, но аз понеже съм си инат, още повече снимах.
Малка част от оризовите тераси на остров Бали
Даже говорих на приятелката ми на български с хубав и весел тон и й показвах снимките. Не че снимките ставаха – просто щраках и късах нерви! 😉
Това е една малка част от пътуването ни с него :
Извиняваме се за снимките, но всичките са направени от бързо движещ се автомобил, ядосан шофьор и инатлив човек зад фотоапарата, решен на всичко, за да снима 😉
< Разходка с местен гид на остров Бали
Дегустация на кафе Kopi Luwak >
