Първи впечaтления от Виетнам
След като кацнахме в Ханой, се отправихме към имиграционните власти на летището. Предварително бяхме проучили как се влиза в страната и се бяхме подсигурили с покани за един месец. Виетнам отскоро е туристическа дестинация и влизането не е толкова лесно, колкото в Бали например (не става само с виза при пристигане – нужен е и друг документ, като най-бързо, лесно и евтино излиза с покана). Има много фирми, които предлагат подобна услуга (има и много фалшиви фирми, които само ви вземат парите и не ви пращат нищо). Ние се доверихме на http://cheapvietnamvisa.net. За сумата от 8 $ на човек получихме въпросната покана по мейла, която изглежда така.
След това двамата отидохме на гишето с необходимите документи (една снимка, покана, паспорт, копие от паспорта – само страницата със снимката и тази след нея) и зачакахме. След 10 минути една служителка взе документите ни, даде ни 2 бланки и ни каза да ги попълним.
След около 10-ина минути ни извика да си вземем паспортите с визите.
Цената на една виза за един месец с едно влизане в страната е 45$ на човек, като може да се плати и във виетнамски донги. Предварително се бяхме подсигурили. Дадохме 90-те долара на служителката и след старателно разглеждане на банкнота по банкнота, ни върна 50-доларова банкнота, тъй като беше с някакъв печат и каза, че няма да я приеме. Доларите бяха истински, но хората явно се притесняват и не искаха да вземат въпросните. Нямахме повече долари в нас и попитахме дали можем да платим останалите във виетнамски донги. Извади от чекмеджето един калкулатор, сметна и каза, че няма проблеми. Платихме и си взехме паспортите.
Летището в Ханой е на около 45 км от града. В момента, в който излязохме от летището, добре облечен господин ни каза, че пътува с бус (като маршрутките в София) и ни попита къде отиваме. Дадохме му адреса и ни каза, че за 4 долара на човек ще ни закара точно там.
Качихме се в буса (90% от хората вътре бяха като нас – хора с поне по една раница – пътешественици) и след около 10 мин. потеглихме.
Първото, което ни направи впечатление, беше растителността и многото зеленина по пътя до столицата. След около 40 мин. каране шофьорът спря пред първия хотел. Там, където улиците бяха прекалено тесни, спираше на 4-5 минути от хостела/хотела. Не след дълго дойде и нашият ред – спря и ни показа къде точно е хостелът, който си бяхме резервирали. Веднага усетихме колко е влажен въздухът (значително по-влажен от Бали – средната влажност на въздуха във Виетнам е около 90%) и колко е висока температурата (беше около 32 градуса).
Хостелът беше на около 50 метра от мястото, на което ни остави човекът, походихме малко, влязохме вътре и отидохме на рецепцията.
Посрещна ни младо момиче и ни попита какво желаем. Казахме, че имаме резервация за една седмица, дадохме й паспортите и тя започна да попълва документите. През това време усмихнато момче ни донесе в една красива чинийка 2 малки хавлиени кърпи, намокрени с нещо и ароматизирани, за да си избършем ръцете (защото със сигурност бяха мръсни) и ни поднесе чаша великолепен и студен сок от нещо. В първия момент не можахме да познаем от какво е, но си отговорихме на следващата сутрин – сокът беше от диня.
След около 10-ина минути се подписахме на документите и платихме с карта. Цената беше 17 долара на стая със закуска. Още с влизането ни, останахме приятно очаровани, защото мястото, на което спим не е хотел, а хостел. Качихме се на 3-ия етаж и ни показаха стаята.
Останах без думи – красива стая около 18 кв.м с 2 легла (една нощ изкарахме така, а после ги смениха със спалня),
стилни тапети на едната стена, 32-инчов телевизор с кабелна телевизия, голям прозорец със скъпи пердета и щори,
климатик General Elektrcic, хладилник, гардероб,
самостоятелна баня, бърз интернет и много други екстри.
Всеки знае каква е разликата между хотел и хостел, но според мен този хостел отговаря на поне 3-звезден, да не кажа и 4-звезден хотел в България. Изключително луксозно изпълнение на всичко и прекрасно отношение на персонала. Леглата се оправят всяка сутрин, хавлиите и бельото се сменят всеки ден.
На следващата сутрин станахме и се запътихме към мястото за закуска. „Столовата“ е относително малко помещение с 5 маси за по двама човека всяка. Менюто включва 10-ина неща като омлет, пържени яйца, палачинки и други вкусотии.
Предлагат също така чай, кафе, безалкохолни, свежи плодове. След като ни донесоха каквото си бяхме поръчали, за пореден път се удивихме.
Чиниите бяха прекрасни, нищо че си бяхме поръчали само яйца на очи и омлет. Закуската беше радост не само за небцето, но и за очите.
Горещо препоръчваме Hanoi Culture Hostel в Ханой. Цялото удоволствие струва 17 долара на вечер, а има и малко по-малки стаи от нашата за по 15 долара на вечер.
Ето снимките в галерия :