Пътуване с автобус от Ханой до САПА
След като пристигнахме от Кат Ба в Ханой с малко трудности и малко късмет намерихме вариант да отидем до „виетнамските Алпи“ или планината САПА. След усърдно пазарене „ама наистина като на пазар“ намерихме такси да ни закара от автогарата до една туристическа агенция (в 20:30 вечерта) и от там да тръгнем за САПА. Разстоянието от една от автогарите до агенцията е около 3 км. и 50 000 виетнамски донги е нормална цена (около 4 лв).
Първоначалната цена започна от 200 000 донги, а 16 лв. си е пладнешки обир за 3 км. (разстоянието го гледаме по GPS-а на телефона. Едно от най-умните неща, които е хубаво да направите първо като отидете в която и да е страна е – купете си СИМ карта с интернет. Спестява много пари и време). Ядосахме си и си тръгнахме (с 30 кг. на гърба не се ходи бързо) и след малко ни догони един от таксиметровите шофьори. Каза ни, че ако наистина това е адреса за 50 000 може да ни закара – и речено сторено.
Пристигнахме на уреченото място към 21:10. Поговорихме с човека на рецепция и ни каза, че автобусът не минава през града, а на около 3-4 км. от агенцията, но ако си купим билети – транспорта от агенцията до там е от тях-съгласихме се разбира се. Продължителността на пътя от Ханой до САПА е около 5 часа с кола. След като звънна на някой ни каза, че има места и ще ни закарат до там. За цената на билета от Ханой до САПА ние платихме 400 000 виетнамски донги на човек (около 30-ина лева). Действително дойде такси, което не сме плащали и ни закара до мястото от където ще тръгне автобуса.
След около 30 минути дойде автобуса и ни поканиха да се качваме. Оставихме си големите раници в багажното отделение а тези с фотоапаратите в нас и се качихме. Знаехме че това е „sleeping bus“ (автобус за спане), но не очаквахме такъв лукс и комфорт.
В автобуса има 3 редици с нещо между легло и канапе от кожа и много удобно за спане. Леглата са на 2 етажа, като има стълбички от единия на другия етаж. Още на входа ни казаха да си събуем обувките, че вътре се ходи по чорапи, а за обувките ни дадоха едни найлонови пликчета.
За климатика, осветлението и мобилния интернет в автобуса няма да коментирам – всичко беше на ниво. Автобусът почти се напълни и не след дълго потеглихме.
От начало музиката беше тиха и осветлението приглушено, но след 10-20 мин. музиката и осветлението плавно спряха. Унесохме се в сладка дрямка и почти не се събуждахме до сутринта.
Автобусът е пристигнал на автогарата в град САПА, но никой не ни е събудил или изгони от автобуса (предполагам че е било около 3:00-4:00 сутринта, а това е времето в което човек спи най-сладко). Станахме към 7 и видяхме, че и шофьорът спи на едно от леглата. Започнахме да се пробуждаме и един по един започнахме да излизаме навън. След като излязохме започна едно от големите приключения в живота ни.