След като слязохме от автобуса, ни наобиколиха поне 20-ина жени в традиционни облекла и взеха да предлагат трекинги в селата и в планината. Попитаха ни дали имаме гид и куп други въпроси, свързани с посещението ни на САПА.

След като слязохме от автобуса, започна една дълга агитация, като всеки предлагаше нещо различно. След известно време останаха 2 жени – местна и бяла. Местната предлагаше трекинг в няколко от селата в планината САПА, обяд, вечеря, нощувка в къща на местни и закуска на другия ден, а другата жена – нощувка и закуска в хотел с климатик, топла вода и удобно легло.

Автобусът е заобиколен от местни

Бялата жена даже ни каза, че ще уреди трекинг в планината и между оризовите тераси. Битово срещу модерно, автентично срещу луксозно. Дилемата беше голяма, а парите едни и същи – избрахме автентичното и казахме на жената с хотела, че няма да се възползваме от предложението й. Видимо се ядоса, че след 15 минути убеждаване сме избрали друг и си тръгна. Цената беше 60 долара за 2 нощувки и 2 дена за 2-ма човека със закуски, вечери и трекинги между селата и между оризовите тераси.

2-те ни туристически раници

Дойдоха двама с моторчета, взеха нашите раници (туристическите) и заминаха към селото. Ние тръгнахме с 2-те жени пеша в планината над селата.

Сутрин в центъра на градчето

Малко преди да излезем от града небето притъмня и те ни казаха, че може да завали в планината. Минахме през един магазин и си взехме дъждобрани.

Заизкачвахме се нагоре, нагоре по една малка пътечка. Наистина притъмня и започна да вали – времето за снимане приключи. Прибрахме техниката в раниците и продължихме да ходим. След около час спряхме малко да си починем. Дъждът тъкмо спря, а това беше знак да се извадят фотоапаратите и питахме какво е разстоянието до селото, където отиваме. Изненадахме се малко, като ни казаха, че разстоянието е между 4 и 5 часа (а денят тепърва започваше).

Гледка от планината САПА

Пътят се разшири и на места се появяваха дори участъци от бетон и стигнахме до първото село. Къщите, посудата и всичко останало беше много различно от това, което бяхме виждали досега. От една от къщите се показаха 5-6 деца на възраст между 2 и 9 години. Започнахме да ги снимаме първо отдалече, а после влязохме в двора.

Деца пред къщи

Те стояха и просто ни гледаха. След като приключи краткотрайната фотосесия, почерпихме всяко от тях с по една бисквита. Само това имахме за ядене. Радостта се четеше в очите им и в израженията на лицата. Засмяха се всички, благодариха ни на английски и тръгнахме.

До оградата – САПА

Пътят минаваше през гори и поляни, редуваха се гледка след гледка, надолнище след баир и все хубави места по пътя.

Трекинг през САПА – кариера за камъни

Спряхме във второто селце да пием нещо студено от малък магазин на пътя. След като се разхладихме и малко си отпочинахме, тръгнахме отново.

Деца играят на ластик в планината - САПА, Виетнам

Деца играят на ластик в планината – около 2000 метра надморска височина

По едно време пак притъмня и отново заваля. Хайде пак упражнението с прибирането на техниката… Бяхме ходили около 4 часа и попитахме жената дали ще стигнем скоро.

Някъде в планината САПА

Отговори ни, че след около час-час и половина ще стигнем до нейната къща. Походихме си още около час и стигнахме. След като ни сготви и отпочинахме малко, ни каза, че трябва да тръгваме, защото ще спим при другата жена в нейното село. 🙂 След още един час ходене пристигнахме в къщата за гости…

< Пътуване с автобус от Ханой до САПА

СЛЕДВА >