От къде започна всичко?

Преди около 3 години приятелката ми сподели, че една от мечтите й е да събере достатъчна сума пари и да зареже всичко, за да обикаля по света поне една година.
Или както обича да се изразява: „да излезе от зоната си на комфорт“ и да започне нещо ново. Но не говоря за безразсъден човек, който днес е на една работа, а утре на друга – става дума за човек с бистър ум, можещ да се справя с голяма част от всекидневните перипетии и изпитания на живота. И въпреки всичко ми се стори странно. Казах й, че „няма връзка с главния мозък“ и да отиде на лекар. Обяснявах й, че това не е постъпка на нормален човек и куп тривиални фрази от всекидневието.

По професия съм електротехник, а хобито ми е да снимам. Имах много мечти (да имам фирма, работници и др), но лека-полека започнах да преосмислям желанията си. Работех в голяма фирма, а през свободното си време – на частна практика. Средствата, изкарани с работа, се инвестираха в техника за работа и инструменти и така кръгът се затвори.

След куп откази от моя страна да ходим на кратки и дълги екскурзии, преди около 2 години тя ми каза, че е купила билети за фестивала на сръбската плескавица в град Лесковац, Сърбия. Поводът беше един празник (трябваше да има повод, за да не се разсърдя) и речено-сторено. И аз като голяма част от мъжете обичам месото и заминахме.

От там започна всичко!

Видяхме и се запознахме с други хора, докоснахме се до друга култура, научихме интересни неща за страната и не на последно място – си хапнахме порядъчно.

След като се върнахме, се чувствах страхотно. Бях й благодарен за „отварянето на очите ми“ и започнах да променям мисленето си. Лека-полека започнахме да ходим тук-там. Аз започнах да не си купувам инструменти, а да инвестирам във фотографската ми раница и пътувания. Тогава нещата започнаха да се подреждат.

Благодарен съм й, че има много търпение, упоритост и желание да показва красивото на хората. Тя ме научи, че единственото, което се помни и никой не може да ти отнеме, са спомените – и наистина е така. Вече не мисля по онзи начин, а преди 5 дни напуснах сигурната си работа, на която бях 3 години, и се готвя за едно от най-незабравимите пътувания в живота ми.