Една различна закуска в леглото в Куала Лумпур
При пътуването по света и обикалянето от държава на държава човек се обогатява и се сблъсква с всевъзможни странни за него неща.
Тази сутрин станахме късно и бяхме малко гладни. В хотела, в който сме отседнали в Куала Лумпур, Малайзия (рядко отсядаме в такива), на първия етаж има малко хранително магазинче, но и двамата обичаме да пробваме местните храни и какво по-интересно от това да пробваме местната храна за закуска.
Теглихме чоп и на мен се падна да ходя за закуска. 😉 До хотела има заведение за бързо хранене и речено сторено – ще купя от там.
За всеки случай взех фотоапарата с мен, че може да излезе нещо – знае ли човек.
На входа човек печеше типичните за Азия шишчета,
има голяма като блок маса, но не точно с храни и след един бегъл поглед на обстановката, отидох към касата.
Определено английският език на продавачката беше в пъти по-добър от моя и се разбрахме. Поисках и 2 кафета, един студен сок – микс от плодове и едно „роти“ (роти е нещо като нашите палачинки). Попита ме кафето дали да е голямо или малко – аз отговорих малко (учудих се как така голямо или малко, а не късо или дълго). Попита ме и за сока – за него отговорих, че искам да е голям и искам всичко да е „for home”. :) Тя ме разбра и ми каза, че нямали толкова големи „пластик“. Казах си: „Е, хубаво, като нямат големи чаши, ще пием един малък и готово“. Платих 9 малайзииски рингита (около 4,5 лв за всичко), разбрахме се за палачинката и започнах да чакам.
След около 10 минути дойде едно от момчетата, които са там (в никакъв случай не казвам, че е сервитьор) и ми донесе 3 найлонови торбички. Пожела ми лек ден и отиде пак в кухнята.
Учудването ми беше огромно като отворих найлоновите пликчета. Кафетата бяха в найлонови торбички, сокът – също, а палачинките бяха увити в хартия.
Тръгнах си от там и се чудех как така пликчето няма да се разтопи от врялото кафе и други такива мои мисли. След като се прибрах в хотела, просто не се сдържах и снимах. Торбичките за кафе са от много дебел найлон и макар че е вряло, нито се разтапят, нито като се пие кафето, има вкус на пластмаса.
За сока не коментирам – изстискани свежи плодове с неповторим вкус.
Палачинките бяха 4 на брой с шоколад и с много различен вкус от този, с който сме свикнали.Навсякъде хората качват кафета, статуси по социалните мрежи със скъпи чаши и маркови кафета. А кой от вас е пил кафе по този начин?
Разкошна закуска, хубаво преживяване и много емоции, а просто отидох за закуска … 🙂